Днес Православната църква чества празника Обрезание Господне и паметта на свети

...
Днес Православната църква чества празника Обрезание Господне и паметта на свети
Коментари Харесай

Васильовден е, сурвакарите наричат за здраве и берекет

Днес Православната черква чества празника Обрезание Господне и паметта на свети Василий Велики. Във фолклора денят е прочут още като Сурваки.

Родилият се във Витлеем Христос съгласно еврейския закон е трябвало като всяко дете от мъжки пол да бъде обрязан на осмия ден от раждането, когато се давало и името на детето. Това събитие почитаме в първия ден на годината като празник на Господ Иисус.

Празникът е открит още в първите епохи от живота на Църквата и имал за цел да се опълчи на тези еретици, които твърдели, че Иисус Христос имал не същинско, а призрачно тяло, прибавя Българска телеграфна агенция.

Още от втората половина на IV век на този ден дружно с Обрезание Господне се чествала и паметта на свети Василий Велики, умрял на 1 януари 379 година

Той е измежду великите учители на Църквата. Роден е и израснал в Кесария Кападокийска. Благодарение на положителното си обучение Василий и двама от братята му станали епископи: Василий в Кесария, Григорий в Ниса и Петър в Севастия. Те дали своя принос за развиването на християнското богословие и за одобряването на християнството, получило право на свободно разпространяване през 313 година

Многоученият Василий владеел съвсем всички науки на своето време. И най-важното, той усвоил божествената доктрина на евангелието, която приложил на процедура в строгия си подвижнически живот. След образование в Атина Василий решил да води отшелнически живот. Посетил центровете на подвижничеството в Египет, Палестина, Сирия и Месопотамия.

Когато се завърнал, станал духовник и през 362 година бил ръкоположен за дякон и презвитер, а в 370 година бил определен за свещеник на Кесария. С умеене и храброст Василий водил доста борби за православната религия. Успешно се борил и против арианската разкол.

А пастирската му работа била несравнима по своя обсег и успешност. Наред с това е оставил доста богословски писания, измежду които и популярния Шестоднев, както и текстове на светата литургия, известна с неговото име. Починал е на 49-годишна възраст.

Традициите в тетевенското село Васильово

На Васильовден по традиция дребни сурвакари ще обиколят за здраве къщите в тетевенското село Васильово. Още от сутринта, облечени в носии, ще посетят всяко семейство, с цел да нарекат за здраве, шанс и благополучие, заяви за Българска телеграфна агенция Петранка Недялкова, секретар на Народно читалище " Христо Ботев - 1941 година " в обитаемото място.

Групата се състои от осем сурвакари, на възраст сред 5 и 16 години. Всяка година те са добре посрещани от стопаните в селото.

Недялкова описа, че имат и коледари, тъй като за локалните е доста значимо да се поддържат традициите.

Една от задачите на читалището в селото е запазване на българския фолклор и старите градски песни. За задачата са образували певчески групи за деца и възрастни. Най-малкият артист е на 11 години, а най-големият - на към 70, уточни Недялкова.

По думите й постоянно имат участия както в страната, по този начин и в чужбина. " Традицията е всичко за нас. Трябва да си възстановим традициите и да ги съблюдаваме ", споделя тя и добави, че съставът на певческите групи се усилва.

Причината е и немалкото младежи, които живеят във Васильово. Преди 6-7 години са се родили 11 деца за една година в селото. През 2022 година новородените са две, заяви кметският наместник Радослав Маринов.

По думите му жителите на Васильово са към 220 души. Занимават се с дърводобив, други работят в Тетевен. По-малко се занимават с отглеждане на животни, защото е стръмно и мъчно за развъждане на животни.

Няма детска градина и учебно заведение, само че малчуганите се извозват до Тетевен с училищен рейсове.

Според кметския наместник, който е отпред на селото от 1999 година, с спиране сред 2007 - 2011 година, във Васильово се живее умерено. По време на пандемията доста къщи в селото са посрещнали нови притежатели. Привлечени са от спокойствието, тишина, само че и от красивата природа.

Селото се намира в Тетевенския Балкан, в подножието на връх Васильов (1490 м - най-високият в Предбалкана), по протежението на Васильовската планина. Граничи с курортните села Рибарица, Шипково, Лесидрен и град Тетевен.

От древността потегля историята на селището. По високите рътлини са открити 12 тракийски могили, а по поречието на Васильовската река - още 22.

Кметският наместник добави, че името на селото идва от връх Васильов, а неговото название, съгласно преданието, от гръцки държател на име Василий, който е обитавал тези земи.

" Махала Васильово, която е част от село Рибарица, е приета за настрана село на 7 април 1949 година Първоначално популацията е било малко. Постепенно се образуват пасища, ливади, ниви. Строителството на къщите стартира 1952 - 1953 година В продължение на 10 години всеобщо се е строило и селото се е разраснало ", описа Маринов.

По думите му в региона на Васильово има доста туристически направления - до Яна с братя, Калугерско било, Дебели дял, Нешов камък.

По празниците тези пътеки се изпълват с туристи, които се възползват от хубавото време и почивните дни.

 

Днес имен ден честват хората с имена Васил, Василка, Веселин, Веселина, Веско, Василий, Василена, Василия, Властин, Властина, Царена, Царил, Въто и техните производни.
Източник: dir.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР